Български народни обичаи и традиции

Началото на летните празници се бележи с Еньовден . 

Известен е още и като Летни Ивановден, Яневден, Драгийка и още други в зависимост от географските области. Празникът се смята за тракийско наследство. Чества се в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината – Ден на Слънцето. Това е и най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от земята (в зенита си) и грее най-продължително. Смята се, че на Еньовден, докато слънцето изгрява, то започва да „играе“ т.е. да трепти. Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева. Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са най-лековити. Еньовден е приет и за празник на българския фармацефт. За този ден народът казва: „Слънцето на този ден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата“ или „Еньо наметнал кожуха, да иде за сняг“. Затова се смята, че от Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината да клони към зимата. Еньовден е характерен с обреди с предпазваща насоченост. Обичаите и поверията са свързани с пътя на небесното светило. Съпроводени са от кратки песни със заклинателен характер. Правят се също и гадания. На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита…

ЙОРДАНОВДЕН

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
Според народното вярване през нощта срещу Йордановден „небето се отваря“. Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.
На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си „за здраве“.
Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.
Името на празника – Мъжки Водици – идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: „Х-а-а-а-са!“ – от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден.
На този ден в някои райони обикалят и моми – водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани.

Църковен празник: на този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан. По време на кръщенето небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: „Това е Моят възлюбен Син , в Когото е Моето благоволение“. Христос се потапя трикратно във водите на р.Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на „смъртта“ и „възкресението“: умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.

Гергьовден, или Денят на Свети Георги

Великден, или Възкресение Христово.

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е  На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта

.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

Лазаруване

Този празник се чества седмица преди Великден. Лазарския обичай е свързан с настъпването на пролетта и събуждането на природата за нов живот.

Лазаруването е задължителна обичайна норма за всички подрастващи момичета и се явява като преломен момент, в който момичето става мома. Лазаруването е общобългарски обичай, известен в цялата българска етническа територия, както и сред компактните маси на български заселници в чужбина – главно в Украйна и Румъния. Интересно е, че в някои селища като напр. с.Голема Раковица циганите празнуват също Лазаровден, но седмица по-рано. Основни изпълнители на обичая са момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години. Те започват да подготвят празника още от великденските пости. Подготовката се състои от разучаване на лазарските песни и игри в читалището. Сутринта на Лазаровден облечени в празнични носии, окичени с венчета с пролетни цветя в ръце с кошници – също окичени тръгват из селото. Групата от лазарки се състои от шетачки-момичета, които се шетат (танцуват) по такта на песните на певачките. Кумицата е водач на групата и е най-малка на възраст от лазарките. На следващата седмица-Великден тя кани на гости момичетата у дома си.
Влизайки във всеки селски двор те пеят песен. Когато се появи домакина кумицата го пита за кого да му попеят. За дете пеят:

Петровице невесто, имаш сина маненко
Не го гледай маненко – най го гледай на коня
Какво коня играе – жълта грива размята.

В къща, където има ерген, на който му е дошло време да се задоми пеят:

Ергенине – левенине лазаре
Доста одиш ергенуваш
Доста носиш мом фередже
Айде, айде ожени се лазаре.
Не ти е далеч момата
Ей я, ей я в махалата.

Лазарките възпяват малкото детенце – свидна рожба, пеят за любовта на моми и ергени, за младоженеца, за красотата и достойнството на младата булка и т.н. Старите хора казват, че в къща където шетат лазарки е честита. След като попеят и пошетат, кумицата мята на стопанката копринена ръчно избродирана кърпичка на рамото. В нея се слага прясно яйце и дребни монети. Домакините изпращат лазарките с думите:
-Да сме живи и здрави догодина пак да ви срещнем. След като обиколят селото, привечер отиват на моста на реката и хвърлят във водата венчетата от главите си. Чие венче първо бъде понесено от водата тази мома първа ще се задоми. И макар, че от Заговезни нататък са забранени сватби и годежи, младите хора са използвали Лазаровден за сгледа.
Обичаят Лазаруване е своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарските обичаи на мъжете.

Песни свързани с Лазар и обичаят Лазаруване

Цветница

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Влизането на Христос в Йерусалим

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Аглика (Иглика), Ангелика
Аблен(а) (аблена означава планински божур[1]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие[2])
Билян(а), Белян(а)
Божур(а)
Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (венец – от славянски)
Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър), Генадий
Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а), Димитровче
Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо
Евелина (в превод от френски означава „горски орех”)
Жасмин(а)
Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
Ива (име)
Иглика
Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Красен
Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия
Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта
Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
Петуния, Паулина, Пламен,Пламена, Памела
Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана, Радина
Росен, Росна
Росица
Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани – от гръцки – „венец”), Синчец, Смирна
Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
Фидан(ка)
Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка,
Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

Нестинарството

Със сигурност нестинарството е една от най-интересните атракции в българските

ресторанти, единствена по рода си, съществуваща от много векове само в България.

Но в 21 век ритуала е претърпял значително развитие от своето раждане.
Нестинарството- така наречено „ходене върху жар с боси крака” се е родило още

преди Христа,като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване

върху жарта, изпаднали в транс,те посрещали настъпващото лято, възхвалявали

името на бог Слънце, който носил със себе си огъня,и го молели да ги дари със

Здраве, успех и плодородие през годината. Нестинарската обредност обхващала

почти цялата територия на югоизточна Тракия,като това включва България-Странджа

планина(село Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.),Турция(Бунархисар) и Гърция

(Кости,Агио Яни,Ургас и др.).

След покръстването на България и приемането на християнството за официална и

единствена религия, ритуала замира анатемосан от църквата, забранен като ерес.

Минават векове и хората ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа

от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите.
През 18век(след Христа), България е превзета от Турция и поставена под турско

управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и

градовете опожаря-вани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското

селце Българи в Странджа планина,където случайно или не се е смятало, че е столица

и най-важното за нестинарите място. След като турците нападнали и разграбили с.Българи

го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса.

Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната

от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена”, и я изнесла преминавайки и поклащайки

се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората,

които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

. 

От тогава нестинарството се възражда. Като покровители и па-зители на нестинарите

се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на

техния празник-21,22 май(по старо)или на 3,4 юни(пo ново).
Поверието е че: огъня който се пали гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства

и опрощава греховете на присъства-щите на обреда, като ги прави по–силни и по–спокойни.

Нести-нарите пренасят на ръце през жаравата болни,за да се излекуват,деца и млади за дълголетие.

Смята се че нестинарството е Харизма,а не наследствена дарба и както

нестинарите вярват ,тя сама намира избрания и достойния човек.Те казват: ”За да

можеш да танцуваш върху жаравата,трябва да го искаш,за да играеш и да не се изгориш

трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена. Когато усетиш, че музиката

те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш,че политаш и тялото ти

отмалява, и всичко около те изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да

танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени

.

Никулден

Никулден (или Ден на Свети Николай Мирликийски Чудотворец) – празник на всички рибари и моряци (в последно време – и на банкерите).

Св. Никола Чудотворец, който е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия, живял по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на гр. Мир. Той присъствал на Първият вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите. Смята се, че Св. Никола имал власт над морските ветрове и течения – той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организира буйни празненства за Никулден.

Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.

На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е „слугата“ на Св. Никола

.

На този ден обикновено се припомня следният случаи: веднъж, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята, и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него. Оттогава, шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат „Рибен Св. Никола“. Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича „рибник“. Също може да се приготви и печен шаран. Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг. На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал – своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден „такси“, „служба“ или „управител“ – специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за „нощна служба“. Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на „служба“. На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват, „Свети Никола да ни помогне!“. Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослави. След обилна трапезна вечеря по-възрастните мъже отиват към следващият именник на гости за да „празнуват службата“ и така нататък, докато не посетят всички роднини, а това много често отнема цялата нощ чак до сутринта. Към групата често се присъединяват и младите мъже, най-вече в подкрепа на по-възрастните членове на рода (които народа нарича „пияните старци“), в тази тяхна трудна „служба“ …

Обредността през този ден има и сватбен характер. Момичетата, които ще се омъжват ходят сутринта на църква. Вечерта танцуват хоро пред всички хванати за ръце (хоро от девойки), а младежите и техните родители ги наблюдават отстрани и избират булката.

Антоновден

Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо

.Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17-ти януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.

Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:

„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.

И тогава се чул глас: „

Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят“.

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.

Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани — счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля)има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените и мъжете не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Архангеловден

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“.

Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности:

„вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии — Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас — християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно.

Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил. Трапезата в чест на архангел Михаил е празнична — коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида: боговица и рангелово блюдо. Освен това, в задължителните ястия на софрата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино. Архангеловден е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември в чест на „съборното единство на ангелските чинове“.

Празникът е известен също и като Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима

душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.

На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница — една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и се

чем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“ На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

На този ден черпят Ангел, Алина, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Гавраил, Гаврил, Мила, Милен, Милена, Миленка, Михаил, Михаел, Михаела, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рая, Руси, Серафим,

Чудотворната икона на св. Архангел Михаил

Баба Марта.

По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и 

Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: „Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка…“

Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.

Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.

По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Бъдник

Бъдн е отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което според традициите на православните християни в България, трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Исус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.

Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Отсича се, носи се на рамо, за да не докосне земята и се миросва в къщата. Миросването се състои в пробиването на дупка, в която се поставя вино, зехтин и тамян и след запушването ѝ се увива с бяло ленено платно. Този ритуал до запалването на дървото се съпровожда с песни и това е неотменима част от празника, защото се вярва в неговата магическата и лечебна сила. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета, или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта ме се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите

.