Кръщенето във времето – традиции и ритуали
Кръщаването на дете е един от най-важните семейно празници от векове. Освен изискванията според църковния канон неминуемо празника носи и много поверия и народни обичай.
Най-важният човек в този ден е кръстника. Не случайно хората казват „Пред кръстник се вода не гази”. Традициите в различните райони на страната с избора на кръстник се различават в някои детайли, но на всякъде кръстника е наследствен. Най-често кума на сватбата става и кръстник на децата. В някои райони има ограничение, което казва, че каквото дете кръстиш първо, само такива трябва да кръщаваш насетне (ако е момче-момчета, ако е момиче-момичета). Тази традиция е свързана с факта, че кръстника става духовен родител на кръщелника си и кръщавайки деца с различен пол, те биха могли да се срещнат, да искат да създадат семейство, което е забранено от канона.
Традицията повелява вечерта, преди кръщаването, жена от семейството да „калеса” (покани) кръстника с бъклица вино, пита и печена кокошка. Част от тази традиция се пази и до днес- кръстник се кани официално, но много по-рано преди кръщенето.
На другата сутрин кръстникът занася детето в църквата. В единия край на бебешкия повой той слага приготвени от него свещ, китка и пешкир. И до днес ангажимент на кръстника е да занесе в храма китка за поръсване, свещ за кръщене, кърпа за бебето, както и нови дрехи и обувки за кръщелника си.
След църковния ритуал, той връща детето на майката с думите:
„Еврейче взех, християнче (българче) ти връщам”.
В много църкви, за да се спази този ритуал се изпълнява веднага след кръщението още в храма.
В някои райони, преди да върне детето, кръстникът го поставя на селскостопански сечива (ако е момче) или на стан (ако е момиче), за да бъде то трудолюбиво и сръчно.
На места, на прага на външната врата приготвят софра с питка, бъклица вино и китка цветя, върху която кръстникът настанява бебето и така го внася в къщата и оставя пред икона на света Богородица.
Близки и роднини се канят на празнична трапеза. Всеки от гостите при влизането си в къщата поздравява:
„Честито кръщене, честито име!”, а домакините отговарят:
„Чест ти Господ дал.”
Избора на име на детето също е важен момент, част от който е кръстникът. Традицията повелява кръстникът да избере име на детето. Поверие казва, че никой не трябва да го научава преди определеният от традицията момент, защото това би означавало лоша поличба.
В някой крайща на България на втория ден след кръщенето кръстникът идва в дома на новороденото, вдига го пред иконата, прекръства се и казва три пъти:
„Да е честито и благословено името … (следва даденото име)!“
След съобщаването на името всички присъстващи се поздравяват:
„Честито и благословено име!“ и „Чест ти Господ дал.“
Все повече семейства обаче предпочитат да предават имената си през годините. Така се утвърждава практиката децата да се кръщават на бабите и дядовците си. Традицията казва, че първородното дете се кръщава на свекъра. Към поверията за имената много разпространено и това, че не е хубаво дете да се кръсти на починал човек. В наши дни няма еднозначно мнение по въпроса – сигурно е само, че родителите, а не кръстника избират името на детето.
