Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец.
След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят при Хадес. За тази цел минал през пещерата Дяволското гърло.
Никой не можел да устои на нежния шепот на печалната му лира и затрогващата му песен. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината.
Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица, а частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.
Факти
Пещера Дяволското гърло се намира в западните Родопи, на 17км от град Девин. Тя не очарова посетителите си с необикновени скални формации. Вместо това приветства всеки с възможността за едно истинско приключение в мистериозните и внушителните й дълбини.
Входът на пещерата наподобява главата на Дявола, откъдето идва и името й, а по-гърлото се спуска огромен водопад, за който се говори от древни времена и се носят безброй легенди. Най-популярната такава е за Орфей, която ви разказахме.
Пещерата се спуска право надолу, без да се разклонява никъде. Водата от река Триград пада от височина 42м в гърлото на пещерата, образувайки най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Заради притъпения тътен от силата на падащата вода, залата в края на водопада се нарича Бучащата зала. Тя е огромна – всъщност е втората най-голяма в България.
На 400м от входа на пещерата, водата изчезва в дълбока 150м сифон-галерия и излиза в друга пещерна зала с дължина около 60м. Подземната река излиза от там и продължава край планините през друга пещера.
Интересен факт, пленил въображението на мнозина е, че нищо пуснато в реката през Дяволското гърло не излиза от нея. Правени са много опити да бъдат проследени дънери, клони и други предмети през пещерата, но всичко изчезва без следа под земята. Експерименти с бои са показали, че на водата й са нужни повече от 90 минути, за да измине краткото разстояние от единия отвор до другия, което подклажда спекулации за обширна система от подземни реки в пещерата.
Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда посетителите край водопада до Бучащата зала. Там ги посрещат 301 стъпала и спираща дъха гледка към мощния водопад. По цялата дължина на маршрута има парапети за безопасността на хората.
По стените на пещерата има няколко каменни изображения, които заслужават да бъдат споменати. Първото представлява главата на Дявола и се намира близо до входа на пещерата, точно преди Бучащата зала. Второто е мъжка фигура в цял ръст, издълбана в една от страните на Бучащата зала. Приближавайки към изхода, може да видите малък фонтан с олтар, който поддържа фигурата на Дева Мария.
Пещера Дяволското гърло е отворена за посетители през цялата година, но най-подходящо време да я посетите е през пролетта и лятото. От май до октомври можете да се спуснете с организирана група с лодки по реката.
Източник : Българско наследство