ЕДИН КЪС ОТ ЦАРИГРАД

Насреща ми Ени Джамия

издига свой грамаден свод,

покрит със черна тенекия,

венчаван с полумесец горд.

Наоколо се мълчешката

издигат из височината

като гиганти от гранит

и зрители на две морета

високи тънки минарета,

на кои ходжа гласовит

нарядко дрямката смъщава,

кат верни на молба призвава.

А в жежки дневни часове

отдолу много правоверни

седят на стълбите мермерни,

спокойно пушат наргиле

и гледат тихо, равнодушно

как пушекът се там дими

на облаци и лъкатушно

или народа, кой шуми!

Надясно моста се намира,

кой над море се длъг простира,

направен дървен, хълмест, крив;

покрит със хора разнородни,

със пушек гъстък, задушлив

из димниците параходни.

А долу чакат край брегът

лодкарите съдрани, голи

и минувачите зъвът

във жалостните си гондоли!

Из улицата всекий миг

минува, тръшка се трамваят;

със гръмот, бързо и със вик;

и хора бягат, псета лаят!

Из окната по някой път

показват се и пак летят

лица прекрасни, миловидни,

възточни хубости обидни!

И шум, и крясък, прах и дим,

псувни и глъчки, и смъщене,

и пекът юлский нестърпим,

приятност, па и отвращене

и кучета ужасна сган,

на улицата същ стопан,

богатства, салтанати сяйни,

ориентална роскош, сласт,

и бедности, уви! безкрайни,

неволи зли, що нямат глас,

фигури странни, разнобразни

и хубави, и безобразни!...

Тук мяркат се пред твоя взор

и се кръстосват безразбор:

и мюслиманин добродушен,

и грък фудулин и лукав,

и българинът малодушен,

и македонец честен, прав,

и работливият арменец,

и образованият френец,

и анадолец груб и прост,

и мръсний, лошав арнаутин,

и спекулантинът чифутин,

и чер арап със сплескан нос,

El cetera, El cetera…