Колко древна е българската история?

Българската държава има официално призната хиляда и триста годишна история. Това прави нашата държава една от най-старите в Европа. Въпреки че България е държава, която не е променяла името си от хиляда и триста години, за разлика от държавите например в Западна Европа, се наблюдава един парадокс. Тези държави като правило свързват началото на своята история с времето на Римската империя и нейното господство в Европа, започнало още във втори-първи век преди новата ера и продължило няколко века след това. Тези държави – Франция, Англия, Германия, Испания – свързват началото на своята държавност, на законодателството, на техническите достижения, на военните умения и т.н. именно с времената около новата ера и господството на Рим не само над Европа, а и над целия Средиземноморски свят.

За средностатистическия българин, според това което е изучавал в училище, всичко свързано с Римската империя е тера инкогнита – непозната територия. Българинът обикновено пита – Това преди Аспарух ли се е случило или след това? Буквалното капсулиране на българската история в тези хиляда и триста години е налагано от българските училища и университети, а оттам навлиза и в политика и в нашето разбирането към нас самите и към света. Още тук може да кажем, че по този начин ние сме сериозно осакатени като нация, по отношение на собствената история, въпреки тези впечатляващи тринадесет века България.

Имаме ли право да претендираме за по-дълбока древност от тези тринадесет века, след като в училищата учим, че около 5-6-7 век на Балканите са дошли нови племена – славяни, а малко по-късно и прабългари, които са създали българската държава, а старото население почти изцяло било изчезнало, а и било преди това „романизирано” и „елинизирано”?

Каква е действителността и доколко може да извлечем от нея истината за българската история?

Още преди сто и петдесет години, Г.С. Раковски, в своите исторически изследвания върху българската история, обръща внимание на различни народни песни, пеещи се между българите, които носят спомена за древните времена, още отпреди времето на Христа. В една от тези песни за Драганка, цитирана от Раковски, се пее за галатите, т.е. келтите, които отровили един извор с водата. Известно е, че келтите (галите) нахлуват на Балканите в края на 4-ти, началото на 3-ти век преди новата ера. Те продължават своя поход не само през днешните сръбски, македонски и български земи, но и на юг към Южна Гърция, а после и към Мала Азия, днешна Турция. Тези келти оплячкосали и известното светилище в Делфи, днешна Гърция, където имало известни жени гадателки, едни от най-известните в древността, между другото от тракийски произход. Част от келтите се заселват в днешните български земи и основават държава със столица Тиле или Туле (вероятно днешно Тулово), която съществува около 60 години, във трети век преди новата ера.

Но да приемем, че в тази песен се пее за някакви други келти (галати), а не за тези от трети век преди Христа. Без съмнение обаче в българският фолклор са се запазили многобройни спомени от времето на римското нашествие на Балканите и особено за времето на цар Траян Римски. Император Траян управлявал от 98 до 117 година огромната вече по това време Римска империя действително е свързан силно с Балканите. Той преминава няколкократно през днешните български земи на път за владенията на даките, в днешна Румъния. За целите на военната си кампания и развитието на империята, император Траян строи много пътища на Балканите, градове и военни лагери, строи и впечатляващ мост на Дунава, по който да преминат войските в похода към владенията на даките в днешна Румъния. И до днес в България срещаме названия като Траянов път, Траянов град и подобни, както и много легенди за самия цар Траян. Най-известната без съмнение е тази за цар Траян с магарешките (кози) уши, която е популярна и сред сърбите, но особено сред българите. Как се е стигнало до запазването на тези легенди нашите историци не можеха да обяснят. Нали населението от онова време било вече изчезнало, било се загубило, кой е предал тези легенди на новите заселници по тази земя? Беше създадена една сложна схема, от историците, според която славяните в днешна Украйна, Молдова, Северна Румъния, които граничели със завоюваните от Траян дакийски земи били приели някакви легенди, които после с различни славянски племена дошли на Балканите и т.н., но тази схема не обяснява много неща… Но да продължим нататък.

 

В българските земи в различни региони са запазени много спомени за присъствието на Римската империя на Балканите. Запазени са спомени за трудова повинност при изграждане на мостове, военни лагери, впечатляващи крепостни стени, като тази при град Хисаря. Запазени са спомени за отвличане и насилие над девици, но забележете не от османски, а от латински (римски) времена. Запазени са спомени за отнемане на деца, момчета, нещо като кръвен данък, но забележете отново, не от турски, а от римски времена.

В Северозападна България има разкази за времето на хунския вожд Атила(434-453), който според легендата бил погребан от синовете си в три ковчега – златен, сребърен и железен – някъде край Видин. Легендата има и множество други варианти. Но да кажем, че и това са едни по-късни времена от пети век, когато на Балканите или поне някъде наблизо имало вече прабългари и славяни.

Ако се върнем обаче отново назад във времето, няма как да обясним със славяни и прабългари легендата от Петричкия край, за царското братоубийство, станало в подножието на Кожух планина, хълмът, който се извисява над Рупите. Самата Ванга е разказвала тази легенда, която археолозите, покрай разкопките на древния град Хераклея Синтика, свързаха с македонския цар Персей. Персей убил брат си Деметрий, като искал да отнеме короната, а и двамата имали различна политика, към настъпващата на Балканите Римска империя. Персей е известен като последния цар на Македония, на славната династия, от която били и Филип и Александър Македонски, управлявал между 179 и 168 година пр.н.е. Въпреки проримската си политика, цар Персей така или иначе завършва живота си през 162 година пр.н.е като пленник в Италия.

Но дори и известните легенди, свързани с българското Средновековие, т.е. времето на Първата Българска държава, имат много по древен произход, като това важи почти без изключение. Например легендата за това, че цар Крум изкоренил лозята, която е известна на всички и се изучава в училищата и дори още по-известната легенда за снопа с пръчки и петте сина на цар/хан/кан/кхан ю/княз сюбиги Кубрата. Известният древногръцки баснописец Езоп, живял от 620 до 560 година пр.н.е. разказва баснята за баща, който имал няколко синове, които постоянно се карали помежду си. Един ден той има казал да му донесат сноп пръчки и по-нататък легендата всички я познаваме…

Примери може да се дават още много. Но и тези са достатъчни за да се разбере, че има нещо не само основно, но и кардинално сбъркано, в нашия подход към българската история. Пак да повторим, че прекаленото фиксиране върху тези хиляда и триста години история, колкото и да изглеждат забележителни, може да ни изиграе лоша шега. Вижда се в момента и по отношение споровете между Република България и Република Северна Македония. Едно обосновано или може би не толкова обосновано втвърдяване на позиции, което пречи на разрешението на спора? В крайна сметка всичко е въпрос на държавна политика, дори и историята.

Източник