Васил Левски – Дяконът, Апостолът

Васил Левски е гениален теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ век.

Васил Иванов Кунчев е роден на 06 (18) юли 1837 г. в Карлово в занаятчийско семейство. Учи в Карловското училище и две години в Старозагорското училище. Под влияние на вуйчо си х. Василий става монах и дякон с името Игнатий.

През март 1862 г. дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в Карлово, учителства в с. Войнягово (1864-1866) и в с. Еникьой, в Добруджа.

През 1867 г. Левски заминава за Влашко и по препоръка на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която преминава по Стара планина до Сърбия. Участва и във Втората българска легия (1867-1868). После се прехвърля отново в Румъния и преосмисля натрупания опит.

След героичната гибел на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Левски стига до извода, че народът в страната не е подготвен за въстание, че трябва да се създаде вътрешна революционна сила. С подкрепата на Димитър Ценович и организацията на „младите” предприема първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 г. При втората обиколка от май до август 1869 г. Левски вече създава първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и др.

През есента на 1869 г. в Букурещ Любен Каравелов и групата на „младите” с участието на Васил Левски създават БРЦК (Български революционен централен комитет).

В Румъния Левски не среща достатъчно подкрепа на своите идеи и затова предприема самостоятелно своята трета обиколка из Българско от края на май 1870 г. и в продължение на година и половина създава ВРО (Вътрешна революционна организация) от комитети в стотици селища на страната.

За ръководен център определя Ловешкия комитет, наречен още Привременно правителство в България. През 1871 г. БРЦК му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Левски разширява мрежата в цялата страна и изработва идейната платформа на организацията – „Проектоустав” или „Наредба на работниците за освобождението на българския народ” – най-демократичният революционен документ за това време в Европа.

От 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК. Приети са Програма и Устав. Новият БРЦК определя Левски за „Главен апостол в България”.

Апостолът се завръща в страната и предприема реорганизация на ВРО – създава окръжни центрове, тайна поща, тайна полиция и строга революционна дисциплина.

Димитър Общи обаче проявява своеволие и извършва обир на турската поща при Арабаконак. Участниците в обира са арестувани и съдени. Правят се разкрития и е нанесен удар на тайната организация.

В резултат на тези разкрития Левски получава от Каравелов нареждане за незабавно въстание, но е убеден, че моментът не е подходящ и тръгва за Румъния през Ловеч. Предаден най-вероятно от издайници, Апостолът е заловен в Къкринското ханче на 26.12.1872 г.

След залавянето му Левски е откаран най-напред в Търново, а после в София. Той се държи твърдо и смело пред Извънредния съд, който го осъжда на смърт. Апостолът е обесен в София на 06 (18) февруари 1873 г.

Като теоретик и практик на революцията Васил Левски извършва почти сам онова, което после служи за основа на Априлското въстание и на Освобождението, а демократичните му идеи са идеал, недостигнат и днес.

Източник : История на България