Битката при Велбъжд – хронология и спорове

Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 година (б.р. датата е отбелязана по нов стил) е една от значимите в българската средновековна история. Злощастното поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален и равноспоставен сблъсък между двете армии не се стига. Много страници са изписани за стълкновението между войските, но е необходимо фокусът да бъде поставен не върху самото сражение, а върху времето, в което се разиграват събитията, предхождащи самата битка. Изясняването на правилнатата хронология дава отговор на въпроса защо тази битка наистина се ознаменува като една от значимите по своята същност.

Войната между България и Сърбия назрява още през 1328 година, когато цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) се договаря с византийския император Андроник III Палеолог (1325 – 1341) за съвместни военни действия срещу Сърбия. До ескалация на напрежението се стига две години по-късно, когато сръбският крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) преустановява достъпа на дубровнишките и венецианските търговци до България. Така конфликтът навлиза във военна фаза. Според предварителното българо-византийско споразумение византийският император трябва да предприеме настъпление срещу сръбската държава от юг, а българският цар от изток. Следвайки този план Андроник III потегля с войските си, установява се на лагер край Битоля (днес в Северна Македония), откъдето изчаква търпеливо действията на Михаил Шишман.

Съществуват различия в становищата на отделните изследователи по въпроса за началната дата на военната кампания, както и за хронологията на действията, предшестващи самата битка. Дискусионни се оказват датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли 1330 година, и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г.

В страниците на историческата литература често като дата за пристигането на император Андроник III при Битоля се среща 16 юни. Една от причините за това твърдение би могла да бъде потърсена в грешка, по всяка вероятност механична, в българския превод на „История“-та на византийския историк Никифор Григора, където е изписан юни месец. В оригиналния текст той описва събитията със следните думи: „Тогава на 16 юли около 12 часа се случило слънчево затъмнение…“. За да потвърдим тези негови думи отново ще използваме данните, представени в соларния каталог на НАСА. На 16 юли около 17:30 ч. действително е имало пълно слънчево затъмнение с покритие на Луната върху Слънцето 99,81%.

Отброяването на часовете в християнска Византия се осъществява спрямо утринната молитва, която отчита първия час от деня. За да се приравни средновековното астрономическо време към днешното се прибавят още 6 часа. Според това правило, посоченият в текста на Никифор Григора час 12:00 е равен на съвременният час 18:00.  Възможни са леки корекции в преизчисленията – от един до два астрономически часа, в зависимост от отброяването на часовете според лятното слънцестоене и провеждането на първата утринна молитва, но в случая тази разлика не оказва влияние върху изследвания проблем. Следователно предоставената ни от Никифор Григора хронология за събитията не подлежи на съмнение.

Съществуват и разногласия относно момента, в който цар Михаил III Шишман Асен потегля от Търново – дали това се случва на 19 юни 1330 година или 19 юли 1330 година. В своите изследвания медиевистът Иван Божилов пояснява, че наред с другите исторически извори черпи сведения и от Законника на Стефан Душан. Този негов пример е последван и от други автори, които също посочват като основен източник за сведения Душановия законник. В оригиналния текст на Законника и в неговия превод за това събитие е отбелязан месец юни, а не юли. Този месец, обаче, бележи времето, в което започва военната кампания, а не момента, в който българските войски потеглят от Търново. След известието за началото на кампанията през юни е изписан също месец юли и денят събота като дата на самата битка, а не като маркер за началото на Михаил Шишмановия поход.

Към сведенията от Законника трябва да добавим и разказа на Никифор Григора. От него вече знаем, че на 16 юли ромейският император станува край Битоля след като са превзети и подчинени Вучим, Деврица, Добрун, Каваларион и Сидерокастрион, за което е нужно време. Византийският историк информира, че цар Михаил III Шишман и император Андроник III се приготвят за кампанията до края на пролетта. Този негов разказ допълнително свидетелства, че мобилизацията на войските и първите предвижвания на военните отряди по всяка вероятност се осъществяват в началото на лятото – през юни, а от средата на юли да започват същинските военни действия.

В случай, че приемем датата 19 юли за по-достоверна, изчисленията показват, че Шишмановите войски трябва да преминат маршрута Търново – Видин – Велбъжд  за 6 дена, за да бъдат на 24 юли на мястото, където се състои битката, и при все това, да са готови за сражение. Този преход е неизпълним за толкова кратък период. За сравнение биха могли да послужат отново сведенията на Никифор Григора. Той съобщава, че през 1332 година българският цар Иван Александър (1331–1371) начело на 8-хилядна войска изминава разстоянието от Търново до Русокастро, което е около 150 км. за четири дни и на петия ден пристигнал.

Ето защо информацията, посочена в Душановия законник за началото на кампания е вярна. Няма как да заявим, че точно на 19 юни българският цар напуска столицата, защото в редовете на Законника четем имената на всички съюзници, които по план трябва да вземат участие във военните действия, а от стеклите се събития наблюдаваме, че това не се случва. По-правилно е да приемем, че около тази дата, но със сигурност през юни, а не през юли, българските войски се отправят на поход.

Периодът от средата на юни до 28 юли – датата на битката, е достатъчно необходимото време за провеждането на цялата кампания, която започва с потеглянето на съюзниците, преминаването на войските през определените маршрути и самото сражение. За да се уверим във верността на сведенията в Душановия законник и невъзможността Михаил III Шишман да е потеглил от Търново чак на 19 юли – броени дни преди самата битка, ще разгледаме събитията в обратен хронологически ред – от момента на сражението до започването на военните походи. Сведенията в другия основен извор за събитията – Даниловия продължител, които посочват, че битката се състои в  6:00 ч. На 28 юли съвпадат с тези от Душановия законник, въпреки че в последния е изписана датата 27 юли. От „История“-та на Йоан Кантакузин (1347– 1354) узнаваме, че между цар Михаил III Шишман и крал Стефан Урош III Дечански се сключва примирие за един ден, а на следващия войските се сражават.

Еднодневното примирие е уговорено да се състои в събота на 28 юли. За това съдим по действията на българския владетел, който спокоен заради уговорката със сръбския крал разпуска армията си, за да се снабди с провизии. Възможно е предположението, че примирието е уговорено в петък на 27 юли. Към подобни разсъждения ни навеждат думите на Даниловия ученик. Крал Урош III прекарва в молитви петък вечерта  – нощта срещу деня на примирието, а в събота по обяд сръбските войски нападат неочаквано българските си противници. От 27 юли – денят, в който е постигнато споразумението, е необходимо да извадим още 2–3 дена, посочени отново в Даниловия сборник. Това е времето, в което двамата владетели водят преговори, приключили с уговорката за еднодневното примирие. Целта на крал Урош III е да се забавят военните действия колкото е възможно повече, докато пристигне очакваната от него помощ.

Изчисленията ни отвеждат до датата 25 юли, която бележи началото на преговорите. Тази дата трябва да бъде отбелязана като деня, в който сръбските войски пристигат в местността около Земен. Потвърждение за тези изчисления откриваме отново в разказа на Никифор Григора, който представя събитията по следния начин: „В продължение на четири дена той (Михаил III Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната,… без да му се противопостави никой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска.“ С оглед посоченото по-горе доказателство за точността на астрономическите познания на Никифор Григора и предвид обстоятелството, че на сръбския крал му е необходимо време, за да догони българските войски, разказът на византийския историк за подреждането на събитията във времето изглежда достоверен.

Някои изследователи приемат, че крал Стефан Урош III пристига в деня преди битката. Според тях дните, посочени в текста от „История“-та на Никифор Григора се отъждествяват с тези на Даниловия продължител и са обозначени като времето за преговори. Едно по-задълбочени вникване в редовете на изворите показва друго. Даниловият ученик разказва, че битката е закъсняла, защото сръбският крал протаква преговорите 2–3 дни. Според това свидетелство крал Урош III е край местността Земен няколко дни преди сражението, но той не се решава да влезне в бой веднага, а изчаква подкреплението. В историята на Григора се казва изрично, че: „четири дена български войски плячкосват необезпокоявано, защото сръбските войски ги няма, те пристигат на петия ден“ Разказите на Никифор Григора и Даниловия продължител не се отнасят за един и същ момент. При подобен разбор на времевия отрязък се оказва, че крал Стефан Урош III пристига до уреченото място около 25 юли. От тази датата като извадим посочените в разказа на Никифор Григора 4 дни, в които българските отряди плячкосват необезпокоимо земите се стига до извода, че войските на цар Михаил III Шишман достигат Велбъжд около 20–21 юли.

От 20–21 юли до 19 юли се получава аритметичната разлика от 2–3 дни, които са напълно недостатъчни българските войски да преминат разстоянието Търново – Видин – Велбъжд, ако се приеме за вярно твърдението, че те потеглят от столицата Търново на 19-ти същия месец. Цар Михаил III Шишман предвожда около 15-хилядна войска, съставена от конница и пехота. Числеността на армията му не позволява толкова бърз преход за броени дни. Дори да приемем, че сведенията в двата извора за разглежданите 4–5 дни престой се препокриват и цар Михаил III Шишман пристига край Велбъжд около 24 юли се оказва, че българските войски изминават маршрута за пет дни. Този период отново не е достатъчен за подобен поход предвид сведенията, че сръбският крал изминава разстоянието от Добричкото поле (в близост до Ниш) до Велбъжд за 4–5 дена.

Направеният анализ с помощта на астрономическите данни от НАСА и хронологическият разрез на събитията дава възможност да заявим, че походът на Михаил III Шишман Асен започва през юни месец, а верният маршрут на българските войски е засвидетелстван в сръбската книжнина. Правилното разполагане на събитията във времето разкрива пред нас значимостта и обхвата на цялата военна кампания, която за времето си е нито краткотрайна, нито самоцелна. Решението на българския владетел е продиктувано не толкова заради неговите амбициозни планове, а е част от една по-мащабна програма, която има за цел да определи чие ще е политическото могъщество на Балканите.

Датирането на събития по удобен за подреждане във времето начин не трябва да се прилага като метод, защото не винаги те протичат в някаква логична и удобна последователност. Отново като пример може да послужи дискусията около датировката въстанието на Петър и Асен от 1185/1186 г. и последните проучвания по този проблем.  На нас винаги ни се иска да посочваме конкретни дати за всички важни събития от националната ни история, но това не винаги е възможно.

Източник : Българска история