Възникването на старобългарската азбука и на славянската писменост е свързано с делото на двамата първоучители Кирил и Методий и на техните ученици, а също така с политиката на Византия и България за влияние над балканските и среднодунавските славяни.

Двамата братя имат най-високо византийско образование, познават добре славянския език, тъй като са родени в Солун от майка славянка, (Методий е роден през 815 г., а по-малкият брат Константин през 826 г.). Те са приближени на императорския двор – Методий заема високата длъжност архонт, а Константин Философ участва в две държавни мисии – при сарацините през 855 г. и при хазарите през 860 година.

От 855 до 862 г. двамата братя работят в манастира „Св. Полихрон” в Мала Азия, съставят първата славянска азбука – глаголица и започват превода на богослужебните книгии заедно със свои славянски ученици.

Когато през 863 г. великоморавският княз Ростислав отправя молба до византийския император да му прати учители, които да проповядват на славянски език, двамата братя Константин Философ и Методий заминават с нова мисия за Великоморавия, където в периода от 863 до 869 г. заедно със своите ученици извършват активна просветителска дейност сред дунавските славяни и обучават стотици свещеници и учители.

На църковния диспут във Венеция Константин Философ защитава успешно правото на славяните да имат свой писмен богослужебен език наравно с гръцки и латински. Кирил и Методий са приети тържествено от папа Адриан ІІ в Рим, папата освещава славянските книги и се отслужва литургия на славянски език.

Константин Философ умира през 869 г. в Рим, приемайки монашеското име Кирил. Отношенията между Рим и Константинопол се изострят и немското духовенство във Великоморавия предприема жестоки гонения на православните проповедници.

След смъртта на Методий на 06.04.885 г. учениците на двамата първоучители са прогонени от Великоморавия и тръгват към България като към своя родина. Княз Борис ги приема радушно, дава им своето покровителство и условия да учат и проповядват на славянски език, чрез което спасява делото на Кирил и Методий.

Така България става люлка на славянската писменост и на старобългарската книжнина чрез дейността на учениците Климент и Наум Охридски, епископ Константин Преславски и другите видни книжовници Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, черноризец Докс, които под ръководството на княз Борис І и на цар Симеон създават Златния век на българската книжнина и култура.

Източник : История на България