Традиции при раждане на дете

Обичаи и обреди до раждането

Обичаите през бременността имат предпазен и нормативен характер. Определят поведението на бременната и отношението към нея с цел да осигурят нормалното протичане на бременността и раждането на здраво дете.

До към края на 30-те години на 20в. се е смятало за нормално жената да забременее в първата година след брака.

Абортът се е смятал за нещастие (названието на аборт е от корен мет, метане, подметане). На места (Бусманци), има оценъчен харктер – фърлила го (детето).

На бездетието се гледало като наказание за грях и обикновено приписвали вината на жената, която наричали ялова, яловица, бездеткиня. Тези названия се използвали като неодобрителни. До към края на 40-те години за лечение на бездетие се търси помощ от народни лечители. Често се прибягва и до обещаване на дар за черква и манастир или даване на оброк за курбан, посветен на св. Богородица. Познати са обичаите да се носят детски дрехи в църквите и да се дава оброк – дар на иконите за зачеване.

Названията за бременна жена са табуистични – трудна, товарна, пълна, с корем, в положение. Всички означения посочват обременяване на жената. Докато още не личи, бременноста се пази в пълна тайна, защото се смята, че ако се разчуе в първите месеци „бременната ще се похаби“. От друга страна се вярвало, че ако детето „оживее“ (т.е. започне да мърда в утробата на майка си), преди някой друг, освен родителите му да е разбрал, то може да остане нямо или трудно да проговори.

Бременната жена извършвала всички къщни и полски дейности, стига да може. До 40-те години на миналия век ражданията на полето са доста чести. В Софийско вярвали, че бременната жена трябвало да работи, за да е работно и детето, което ще роди.

Съществуват редица забрани, които бременната жена е длъжна да спазва, за да протече нормално бременността й. Типична и широко разпространена е забраната бременна жена да не убива змия, която е видяла на полето, защото пъпното черво се увивало около гушата на детето, раждането ставало трудно и детето се задушавало. Със същия смисъл съществува забрана за прескачане на въже, синджир, ремък и др. Според народните вярвания, бременната не трябва да сяда на прага, на процепа на кола и с кръстосани крака.

За бременната жена са забранени някои храни. Тя, например, не трябва да яде риба, защото детето й ще има запушен нос и ще хърка. Не трябва да яде заешко месо, защото детето ще спи с отворени очи. Ако яде месо от животно, убито от вълк, или пък ритне космато животно, детето ще се роди космато. Не бива да се вглежда в икони, защото рожбата й ще е кривогледа, на други места пък нарочно препоръчвали това, за да се роди красива.

Жената не бива да се присмива на нямо, сакато или болно дете, защото и нейното ще се роди такова.

Повсеместно е вярването, че бременната не доносва плода си, ако види, че някой яде нещо и не й даде от него. Това е т.нар. пощянка. В Софийско има поверие, че ако бременната жена не опита от видяното ядене, то трябва да се пипне с дясната си ръка по седалището и да захапе дланта си.

Имало поверие бременни жени да не ходят на погребения, защото ще родят „жълто“ като покойника дете. В случаи, когато родството с покойния я задължавало да отиде, жената трябва да върже червен конец на пръста си.

Съществуват голям брой възбрани, които нямат рационално обяснение, но се прилагат по традиция. Например бременната не бива да краде, да взема нещо тайно, дори за да задоволи своята пощянка, защото белегът на откраднатият бредмет се появявал върху кожата на новороденото. Всички нарастъци и анормални петна по кожата на детето се обяснявали по този начин. Същите последици са налице, ако бременната се стресне и в уплахата си се докосне до някоя част на тялото.

В семейството по традиция пред мъжете не се говорило за бременност. От своя страна, мъжете, въпреки, че се съобразявали с нея се правели , че не я забелязват. Жените често обсъждали и гадаели какъв ще е пола на детето. Опитвали се да познаят по лицето и корема на бременната. Ако коремът на бъдещата майка е „остър“ и силно издаден напред, значи детето ще е момче. За това говорело и „чистото“, т.е. без петна лице на жената. И обратно – ако жената носи плод назад и има петна по лицето, то рожбата й ще е момиче.

Другият традиционен начин за познаване пола на детето е да се посипе със сол главата на бременната жена, без тя да забележи. След това се наблюдава къде ще се докосне първо. Ако е под кръста ще роди момиче, пипне ли се над кръста или по носа – ще роди момче.

В много краища на страната вярвали, че бременната жена носи нещастие.

Вследствие на това, не й позволявали да прескача процепа на кола, защото е опасно за воловете. Ловджиите не давали убит дивеч за къща, в която имало бременна, защото пушките им се похабявали и нямало да могат да убият лов, докато тя не роди.

На други места пък бременната се смята като носителка на щастие и е добра среща.

Обичаи, свързани с раждането.

Тези обичаи са затворени изключително за женската половина на семейството, като главното лице при тях е бабата, народната акушерка. Обект е раждащата жена и косвено – детето. Момите и мъжете са изключени от допир с раждането, дори били отпращани, за да не са вкъщи по това време.

Бабата, която помага е възрастна, не живее с мъж и вече сама не ражда. Тя има голям практически опит и действително помага при раждането. Обикновено тя добре познава родилката и се подготвя предварително, ако знае , че жената е имала тежки ражданияили аборти.

Родилката се нарича различно – родиля, лехуса, а раждането – добиване, добив, раждане.

Когато раждането е трудно, бабата взима съд с вода (най-често паница) и всички, които знаят за раждането си топят пръстите в него. С тази вода бабата пръска родилката и я запойва, „дава й да пие“, като от същата вода сипва и в ключалките на вратите. Задължително е съпругът на родилката да си потопи пръстите в съдинката. Ако го няма, бабата налива вода в една от опинките му и действа с нея по аналогичен начин. Понякога вместо вода се дава и отвара от богородична ръчица (Lonicera caprifolium), донасяна от Ерусалим или Света гора.

Връзката на раждането с бащата се долавя и в практиката бременната да се удря по кръста с неговия пояс. Много често срещано действие при трудно раждане е пускането на сурово яйце на голо под ризата на раждащата. Когато яйцето падне на пода, тя го настъпва с десния си крак.

За да осигурят раждане и здраве на детето при проблемно раждане, бабите използват светена вода и се молят на Богородица. В трудни моменти се обещава оброк – пак на Богородица. Ако майката и детето останат живи, този оброк се пази свято цял живот.

Според поверието, за леко раждане жените не празнуват на някои календарни празници, а при венчаването си невестата няма ластици на чорапите и обувките й не са вързани с връзки.

Щом детето се роди, бабата насочва вниманието си към плацентата. Тя трябва да е цяла. Названията й са няколко: последок, облаче и по-рядко луже. Най – често я заравяли на „чисто“ място, където не се стъпва.

Още по време на раждането се полагат много грижи детето да се опази и да му се осигури добър живот. Бабата връзва пъпната му връв с конец (никога черен), а понякога и с коса от майка му. Пъпната връв се отрязвала със сърп, най-често с този, с който жъне бащата „за да е работно детето“. Първото повиване става в бащина риза.

Вредом съществувало опасение от навясване на родилката: до третия ден тя можела да бъде нападната от навяци, (нави), вследствие на което изпада в безсъзнание и умира.

Срещу навяците се предприемали различни мерки – обграждали леглото на майката и детето с въже и слагали метлата до тях, „за да ги чува“, до главите им поставяли сърп и чук, чесън и кромид, нищелки, рибарска мрежа и др. Вярвало се, че „желязото пази“, „метлата мете всичко навън“, „лукът люти на очите“ и т.н.

Докъм 1920г. слагали в огъня волски или кози рог, катран, миризливи треви, за да гонят злото. Огънят не бива да угасва. Бабите дори слагали горещи въглени на прага на външната врата.

Родилката и детето са напълно изолирани от външния свят: Вратите и прозорците се затваряли плътно, за да не пропускат светлина. Ако се наложи в краен случай родилката да излезе на двора, тя се въоръжава със железния ръжен от огнището и с нанизана на него глава с кромид. Вратата не се отваря на никой след залез слънце, дори на закъснелия съпруг, който отива да пренощува другаде.

Тези предпазни средства се спазват до 40-ия ден, когато родилката отива на очистителна молитва при свещеника и престава да бъде в особено положение.

Вярвало се е, че върху съдбата на детето е оказвало влияние времето на раждането. Родените сутрин често са по-пъргави и работливи, тези на новолуние и пълнолуние – по-щастливи. От значение е и денят на седмицата – по-добре е детето да се роди на хубав ден – понеделник, сряда. За най-лош ден се смята вторникът. Родените в събота имат способности да виждат нечисти сили, които са невидими за останалите.

На места се смята, че съдбата на детето зависи и от начина на раждане. Добре е детето да се роди с ръцете напред или с очи към земята. Вярва се, че родените с „риза“ са с голям късмет, живеят дълго и не ги лови куршум. На много места „ризата“ се изсушавала и пазела за късмет. Всебщо е вярването, че мястото, на което се хвърля пъпната връв предопределя професията на детето.

Този цикъл завършва с омесването на пита, която е без украса. Не я украсяват (шарят), за да не се разболее новороденото от шарка. От питата хапват всички, които присъстват на раждането и с нея е свързано схващането, че Богородица присъства и помага при всяко раждане. След омесването и изяждането на тази пита Богородица си отива. Това трябва да стане бързо, за да отиде тя и при други родилки.