Една е Манда в Търново.
Една е Манда работна,
една е Манда скупосна.
Хем, преде Манда, хем тъче,
хем кара коня в хармана. (х2)
(Манде ле, мари царкина.)
Манде ле, волуваркина.
Манде ле, говедаркина. (х2)
Имате ли , Манде ле юнички,
юнички за продаване?
– Имаме, белким немаме!
Ала за тебе немаме,
оти си Георги от Мързово
и немаш къшча в Търново.
– Манде ле, моме хубава.
Манде ле, чаша сребърна.
Манку ле, калайдисана.
Вземи ме, Манку, вземи ме.
Къшчата ще си разваля,
дъска по дъска ще сурна, (х2)
мертек по мертек ще влача,
пирон по пирон ще свърта.
В Търново къшча ще сторя,
в Търново на хурисчето,
в Търново на мегдането.
Високата чардаклия,
широка дор до шарлия,
пак тебе Манку ще взема!
