Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен, съществуват множество хипотези.Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол. Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак. Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.По-късно Кубрат, член на династията, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна. През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и се разпръсват из Европа: Батбаян (Хазария), Котраг (Волга), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия), а също и Алцек (Италия).

Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни. Голямата част от изследователите приемат, че той е от тюркски произход, като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат. Независимо, че също подкрепя тюркския произход на рода, Питър Голдън счита връзката Дуло-дулу за спекулативна. Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория,  като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.

Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.  От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува рода „Дулу“, един от основните в района.

Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълка, каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат. Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.

Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.

 

Хан Кубрат

Кубрат е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.

Хан Кубрат произхожда от племето на уногондурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Хан Органа, тоест братът на майка му, който е и негов регент докато Хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Хан Кубрат произхожда от рода Дуло.

Хан Аспарух

Хан Аспарух е велик български владетел, основател на Дунавска България през 680-681 година. Третият син на хан Кубрат.

След разпадането на Стара Велика България под ударите на хазарите Аспарух повежда оногундурите, основна част от прабългарите, през реките Днепър и Днестър и заема Онгъла – триъгълника между реките Дунав, Серет и Прут, откъдето започва набези срещу Византия.

Набезите на българите в територията на Византия предизвиква похода на император Константин ІV Погонат срещу Аспарух през 680 г.

Войната в Онгъла завършва с поражение на ромеите поради превъзходния стратегическия план на Аспарух, укрепения лагер на българите и нерешителността на императора, който след тридневна обсада се оттегля с кораб за Месемврия, за да се лекува, а византийската армия е разгромена и преследвана от Аспаруховата конница.

Хан Аспарух превзема Източна Мизия (без Одесос – днешна Варна), сключва като победител договор с местните вождове на седемте славянски племена и северите и така основава новата българска държава.

На следващата 681 г. Аспарух предприема поход на юг от Хемус в Тракия. Императорът е принуден да поиска мир и подписва договор, с който се задължава да плаща годишен данък. Този договор се счита за официалното признаване на новата българска държава.

През първите години на своето управление хан Аспарух извършва няколко важни държавнически дела: регулира отношенията си със славянските племена в състава на държавата, като ги задължава да охраняват границите на юг и на запад; предприема поход срещу хазарите, прогонва ги на запад и разширява България до р. Тимок и Карпатите; укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър и други укрепени пунктове; изгражда „великия презид” – земен ров и вал – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море.

През 688 г. византийският император Юстиниан ІІ нарушава мира и предприема поход към Солун и Македония, но на връщане попада на българска засада в Източното Беломорие и претърпява пълен разгром.

Чрез своите военни и дипломатически акции българският владетел влиза в съюз с Куберова България в земите на днешна Македония, постоянно застрашавана от Византия. Така хан Аспарух успява да присъедини и защити славянското и българско население от тези югозападни територии.

Смята се, че хан Аспарух е утвърдил хронологичния паметник „Именник на българските ханове”.

Храбрият и непобедим основател на Българската държава Хан Аспарух загива във войната срещу хазарите на североизток през 700 година.

 

Хан Тервел

Хан Тервел е наследник на хан Аспарух от рода Дуло, приема се за негов първороден син. Идва на власт непосредствено след смъртта на хан Аспарух в края на 700 г. Съчетава дипломацията с военната сила, благодарение на което постига изключителен авторитет и международно признание на България.

Още в първите години на своето управление спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси), който си възвръща престола с помощта на българските войски. Това става през 705 г. след тридневна обсадата на Константинопол. След победата Хан Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник.

Скоро след това – през 708 г. Юстиниан ІІ  нарушава мира, като  предприема поход през Тракия до Анхиало. Хан Тервел напада изненадващо лагера на ромеите, нанася им поражение, пленява много богатства, а императорът едва се спасява зад стените на крепостта.

През периода 711-712 г. Тервел отново се намесва в междуособиците на византийския двор, като нахлува в Източна Тракия и достига до стените на Цариград. Тези военни успехи принуждават новия византийски император Теодосий ІІІ (715-717) да поиска мир и да подпише през 716 г. изключително изгоден за България договор. Според неговите 4 клаузи страната запазва всички териториални придобивки. Ханът получава годишен данък от Византия, златотъкани дрехи и червени кожи – знакови за царската власт. Уреждат се равноправни търговски отношения между двете страни с държавни печати и пломби на стоките. Политическите бегълци се предават на договарящите се страни. Този договор от 716 г. има силата на политически и военен съюз за равноправно сътрудничество между империята и България.

Византия скоро се възползва от този договор, който е потвърден и от новия император Лъв ІІІ Исавър (717-741), когато през 717 г. арабите обсаждат Константинопол по суша и по море, с намерение да превземат великия град. Тогава българските войски се явяват в гръб на арабите. През пролетта на 718 г. българите унищожават напълно арабските сухопътни сили. Западни хронисти сочат, че са загинали между 20 и 32 хиляди араби и споменават името на хан Тервел като спасител на континента.

След 718 г. няма сведения за делата на хан Тервел, но според Именника на българските ханове той управлявал 21 години, т.е. до 721 г. Активната и гъвкава международна дейност, военната сила и стратегия на хан Тервел допринасят много за укрепването на българската държава през първите десетилетия на VІІІ век. Сключените от него договори с Византия утвърждават България като важна и независима политическа сила в Европейския югоизток.

Източник